Ние, трансплантираните, сме живото олицетворение на това, че донорството е живот. То спасява и прави хората отново пълноценни - могат да бъдат със семействата си, да работят и изобщо да бъдат полезни не само на себе си, но и на обществото.

Това казва Георги Пеев, един страхотен съпруг и баща, единственият човек в Европа с присадени сърце и бъбрек.

Не е за вярване, но той е три пъти европейски и шест пъти сребърен медалист по плуване за хора с трансплантирани органи. За да пропагандира донорството, Жоро Пеев покори и връх Мусала.

В понеделник във ВМА беше извършена успешно чернодробна трансплантация. Но големият проблем според него са бъбречните. Ето неговия коментар.

При последната организирана донорска ситуация от екипа на проф. Платиканов във Варна (отпреди два дни), двата бъбрека отидоха в коша. Буквално.

От всички извикани рецепиенти, които се нуждаят от присаждане, нито един не е бил трансплантиран. Част от хората въобще не са били годни за трансплантация. Какво правят в списъка на чакащи е много уместен въпрос, струва ми се…

Други пък не са били подходящи по медицински причини. Една жена е отказала, заради определен риск. Вероятно от дългото чакане хората са получили и други увреждания. 

Органите са предложени на Румъния, оттам са отказани, защото е минало много време от експлантацията. 

1000 българи чакат бъбрек, за да живеят нормално. Стотици събират пари и бягат в Турция, защото тук трансплантацията граничи с чудото. 

И на този фон ние хвърляме органи…

Тази случка нагледно илюстрира какво се случва в сектора! 

Нужна е спешна реакция, защото този организационен разпад трябва да спре! Крайно време е да върнат Изпълнителната агенция по трансплантация, защото е очевидно, че сегашната административна недомислица не работи! 

Ако продължаваме така, не е далече времето, в което ще изхвърлим всички трансплантации в коша.